От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!
Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнене с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе от яд и болка аз горя!
Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!
Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!
Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар