Цената

Каква роля играят парите в нашия живот? Ролята на безразлични хартиени господари, диктуващи живота на хората.
Но какво може да се купи с пари? Ами.. нищо. Без любов, без приятелство и щастие, животът е нищо, а парите избледняват на фона на човешките чувства и вълнения.
Зависимостта на човека от парите, показва бездушието мъ, жажадата за власт и богатство.
Но ако можеше да се купи всичко, колко би струвал животът, колко би струвало щастието, любовта, приятелството?
Те биха стрували само една искрена усмивка, способна да пробуди човещина и у най-алчния човек..

Книга

Книгата е наука,
с нея винаги ще има сполука.
Недей да мислиш ти,
че книгата вреди!

Буквите ти щом научиш
веднага ще сполучиш.
И пак не си мисли,
че книгата вреди!

Книгата е нещо безценно
и толоква вълшебно.
Ще кажеш ти във този час:
"Книжке, благодаря ти аз!"

Лято 2004

Люлка

Имаше една люлка
под мъхестата дюлка!
И когато се люлееше,
Даянчето си пееше:

"Седнала във люлка
под дървото булка..."
И досега се тя люлее
и още пее!

xD xD

Лято 2004

Ябълка

Ябълка червена,
жълта и зелена!
Толкова е вкусна,
че не мога аз да я изпусна!

xD

Лято 2004

Виновна

- НЕЕЕ! Моля те, събуди се! Не си отивай! - крещях през сълзи. - Не ме оставяй! Събуди се!
Лежах върсу студеното му тяло, положила глава на гърдите му, чакайки да чуя туптежа на сърцето му. Но напразно. Беше си отишъл... И то по моя вина. Думите от писмото, което лежеше на пода, избликнаха в съзнанието ми.
"Аз нямах никакво значение. За теб бях само като вещ, която използваше когато ти скимне!"
Още повече сълзи бликнаха от очите ми. Знаех, че съм виновна. Но какво от това?
Отново го погледнах. На студеното му лице бе запечатан последният му образ. Последната надежда. Погледът му - дълбок като морето и празен като някоя бездънна яма, бе втренчен в мен и ме укоряваше. Напомняше ми, че аз нося отговорност за случилото се.
Обърнах се на другата страна, за да не виждам очите му и съзрях масата.. Съзрях белия прах..
В този миг се строполих на пода и заплаках още повече. През сълзи видях джобния му нож да лежи на земята. Пресегнах се и го взех. Едва-едва се върнах до него и се облегнах на стената.
Острието проблесна на меката лунна светлина.
- Обичам те! - прошенах.
Затворих очи и без да се замислям, прекарах ножа през лявата си китка.
Усетих болка, но тя не бе достатъчна. Преместих ножа с другата си ръка и със сетни сили, с изтръпнали пръстипреразях и другата си китка.
Строполих се върху него и усетих как душата ми отива нанякъде. Някъде, където щях да го догоня, да го хвана и да го запазя, за да не го загубя отново.

The End

Видях те

Видях те как се разхождаш
със нея в дъжда.
Видях те как към нея подхождаш -
как нежно я топлиш в студа.

Видях те как й се усмихваш,
а тя как те гледа в захлас.
Видях те как ми се подсмихваш.
Нищо ли за тебе не съм вече аз?

Видях те как я прегръщаш -
с толкова нежност и любов.
Видях те как гръб ми обръщаш,
следвайки нейния зов!

Видях те как я целуваш
и колко щастлива бе тя.
Видях те как с мен се сбогуваш.
Толкова тъжно за мен бе това!

О, колко искам да ме чуеш сега!
Никога не ще простя ти това.
Вместо мене, ти нея избра
и остави ме сама в мъка и тъга!

Защо точно ти?

Защо сърцето ми тебе избра?
Защо то тези чувства таи?
Как така душата ми не разбра,
че неподходящ за мен си ти?

Защо случи се така?
Защо у мен па пламна любовта?
Ако можех чувствата си щях да стихна,
на тебе щях да устоя!

Но безсилна съм пред любовта,
нямам сили аз да продължа...
Сърцето ми нашепва: "Обичай го ти!"
Но разумът нарежда: "СПРИ!"

Какво да правя??? Аз не зная...
Може би това е края...

Спомен

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!

Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнене с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе от яд и болка аз горя!

Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!

Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра!
Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!

Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре!

I Love

Обичам небето.
Обичам цветята.
Обичам морето.
Обичам тревата.

Обичам мечтите.
Обичам игрите.

Обичам всичко на земята.
Обичам да се нося на крилете на съдбата.

Но от всичко най-обичам,
тебе "любов" да наричам!

:*

P.S. I love you no matter what!

Към хоризонта

На върха на света съм, а се чувствам сякаш съм на дъното на океана, в мрак и тишина, подтонове вода и не мога да помръдна.

***

Но, да. Аз наистина съм на върха на света. Виждам всичко, покрито в бяла пелена, безмълвно и спокойно.
- Имаш ли достатъчно кислород?
- Да. Не се безпокой.
- Добре. Ориентирай се към приключване. Видя Еверест, но е време да се връщаме обратно.
Вместо с отговор, го дарявам с усмивка, която не съм сигурна, че той вижда през необичайно тихата виелица.
- Ти тръгвай и подсигури въжетата - казвам му накрая, - а аз ще остана още малко. Надали ще се върна отново тук.
Или ще се върна.

***

Не виждам нищо, независимо, че навсякъде около мен има чистобял сняг. Тъмно е и не мога да помръдна, а единственото, което чувствам е тежестта на снежното одеало над мен.
Преди секунди бях на върха на света.
Сега съм на дъното му и в агония и болка чакам онзи миг, когато душата ми ще се раздели с тялото ми и ще отиде отвъд хоризонта.

The End

Маргаритки

Спомените ми се губят из дебрите на миналото. Не мога да си спомня нищо.
Не. Това е сън.
Да. Аз съм си аз. Лежа на тревата и гледам веселите облачета.
- Защо маргаритките са бели? - запита сестричката ми, която седеше недалеч от мен и късаше цветя.
- Защото не се червени. - отвърнах сънено.
- А би трябвало.
- Какво би трябвало? - попитах и седнах на тревата.
- Би трябвало маркаритките да са червени.
- И защо така?
- Ти знаеш ли, защо човек къса листенцата на бялата маргаритка, за да разбере дали е обичан?
- Ами...
- Да, точно така. И аз не знам. Но си мисля, че това нямаше да е толкова странно, ако маргаритките бяха червени.
- И все пак не мога да те разбера..
- О, драга, толкова е просто! Маргаритките трябва да са червени, защото любовта е червена. :)
- Нима любовта има цвят?
- Да, има. Червен.
Замълчах и се замислих.
- Не си ли съгласна? - запита ме сестра ми.
- Не. Не знам. - казах и замълчах. - Но нека не говорим за любов сега. Защо не си направиш един венец от маргаритки?
- Защото са бели, а аз искам да са червени!
Не ми оставаше друго, осве да се засмея.
- Добре тогава! - отвърнах с усмивка. - Хайде да тръгваме, маргатитке моя! :*

The End

HeLLo..

Тъй като това е самото начало мисля, че е редно да започнем със "Здравейте!". Тук, в този много специален блог ще ви запозная със своята личност, интереси и всичко свързано с мен. :) Надявам се, че на всички, които ме познават достатъчно добре ще им хареса тук. :)

Много от нещата, които смятам да публикувам тук са свързани с нещата, които харесвам. Ще прочете и видите онези неща, които в дадения момент терзаят моята душа.

Have Fun.. :P